Църквата иска подбор на мигрантите

14:25, 02 май 16 25 304 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Християнско разбиране на проблемите на бежанците в светлината на действителната реалност – това е заглавието на доклад от прот. Серафим Стоянов Петров, предстоятел на столичния храм „Св. вмчк Мина" по темата с бежанците, публикуван на страницата на Св. Синод. Текстът е прочетен на от името на Българската православна църква на международна конференция в Пирот, Сърбия, 11-14 април.

Владиците вече излязоха със специално обръщение миналата година, в което призоваха властите България да не приема повече бежанци. В обръщението си за Великден патриарх Неофит обяви, че „вълни от мигранти с различни вярвания, светоглед и традиции прииждат и ни поставят пред нови изпитания“.

В доклада си Серафим Петров призовава за състрадателно отношение към търсещите закрила, но смята, че Православната църква трябва да настоява пред властите да се прави подбор на бежанците, които се допускат да получават статут, както и да се прави разлика между истински нуждаещи се хора, бягащи от война и икономическите емигранти, да се отличават и хората с радикални разбирания.

„Така и политиците и Църквата ще можем да изпълним мисията си, да помогнем на нуждаещите се бедстващи хора, минаващи през нашите земи, но да не навредим на поверения ни православен народ, нито на вярата му, нито на сигурността му!“, завършва той.

София Topnovini.bg публикува пълния текст на доклада без редакторска намеса:

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Д О К Л А Д на Т е м а : Християнско разбиране на проблемите на бежанците в светлината на действителната реалност   ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО, ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ, ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ, СКЪПИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ, i. „Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си..." (Ис. 58:7)  Да благодарим на Пресветата Троица, че ни милува и удостоява като членове на светата Православна църква да живеем в спасителния кораб на светото Православие! Живеем в такива времена, когато религията също е предмет на преследване, както от съвременното безбожие, така и от радикално изявени военни и религиозни групировки. Бих искал да насоча вашето внимание върху тази трудна и важна тема, а именно - отношението на всички нас православните християни, към бежанците от различен произход, заливащи нашите земи! Тези хора са прокудени от домовете си. Далече от роднините си. Заспиват под чужда стряха, ако въобще има такава. Децата им нямат топло легло.  Господ Иисус Христос, Който също е бил гонен, проповядва любов към бедните и Сам е милостив към всички хора. Той започва Своята проповед в Назаретската синагога, като цитира откъс от книга на св. пророк Исаия - «защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница." (Ис. 61:1) Още от Стария Завет като беззащитни, пришълците се нареждат наред със сираците и вдовиците и са под закрилата на Моисеевия закон. Те са под Божието покровителство и Бог е представен като имащ особена грижа за тях. (Изх. 22:22-23) Основните принципи на старозаветното законодателство по отношение на пришълците са дадени в Моисеевото петокнижие. Господ е Този „Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло." (Втор. 10:18) Заповедта е пришълецът да не бъде притесняван и отношението към него да е като отношението към единородец - дори трябва да бъде обичан като себе си: „Кога пришълец се засели в земята ви, не го притеснявайте: пришълецът, заселен между вас, да ви бъде също като ваш туземец; обичайте го като себе си; защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш."(Лев. 19:33-34) Това отношение към пришълците се основава, от една страна, върху припомняне на исторически събития (египетското робство) и от друга страна - върху задълженията на израилтяните към техния Бог. Цялата история на израилския народ би могла да се определи като история на народ-бежанец. Може би именно преживените изпитания в изгнание карат израилтяните да станат още по-хуманни и да се отнасят състрадателно с пришълците в своята земя  (вж. Йез. 47:21-23). По страниците на Свещеното Писание могат да се намерят още много примери за хора, напуснали родните си места и станали бежанци  (според съвременните разбирания). Ако проследим отначало докрай библейските книги, по отношение на пришълците, ще срещнем само едно послание: гостоприемство, състрадание, помощ. Това показват законите, цитирани по-горе, както и десетките примери за състрадание и милосърдие. Свещеното Писание отговаря и на въпроса: кой е нашият ближен? С този въпрос, който и днес си задаваме, преди почти две хилядолетия към Господ Иисус Христос се обърнал един законник. В отговор Спасителят му разказал притчата за милостивия самарянин и завършил с думите: „Итъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така." (Лука 10:36-37)Православната Църква в лицето на всички Поместни църкви, чрез различни организации и форми, винаги се е стараела да нахрани гладните, да облече голите, да лекува болните, да утеши възрастните и да подслони бездомните. По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди, така също и с категориите на историята, което означава да промисля позициите и решенията си с оглед на последствията от дадени събития и как те биха се отразили дългосрочно на православния народ, на паството ни, което Господ Иисус Христос е поверил на нашите грижи. Това се отнася особено за ситуации, като тази с бежанската криза. Ситуация, която по своя характер, освен моментните въпроси на материалното обгрижване и материалната солидарност с прииждащите в православните държави хора, поставя въпроси за стабилността и съществуването на тези държави, по принцип. Както и въпроса за това: в какъв духовен контекст, в каква духовна среда, ще пребивава православният народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващият етнически баланс на територията на православните страни, които Бог е определил православният наш народ да обитава. Нека няма никакво съмнение за това, че Православната църква изпитва състрадание и призовава към солидарност с всички тези хора, които вече са попаднали сред нас и действително, а не мнимо, се нуждаят от грижа и материална подкрепа според възможностите ни! Но също така трябва да призовава за спиране на войните, които предизвикват тази бежанска вълна, както и да покаже чрез действията си, както милосърдни, така и мисионерски, че добро прави на тези хора заради любовта към Христа! Православната църква би трябвало да помогне в полагането на грижи за такива, които биха се чувствали добре сред нас. И за които грижата, полагана за тях именно от една православна християнска общност, не би представлявала морален или друг проблем. Защото, ако те биха имали проблем да приемат подкрепа от християнска общност, то това ще означава, че християнската общност в бъдеще би имала по-голям проблем, отколкото в момента подозираме. Защото православната вяра е свобода, която се изразява чрез любов, докато мюсюлманската такава изключва свободата, а в някои случаи дори е радикализирана! Поради тези причини и факти Православната църква трябва да настоява пред властите да се прави подбор на бежанците, които се допускат да получават статут, както и да се прави разлика между истински нуждаещи се хора, бягащи от война и икономическите емигранти, да се отличават и хората с радикални разбирания. Така и политиците и Църквата ще можем да изпълним мисията си, да помогнем на нуждаещите се бедстващи хора, минаващи през нашите земи, но да не навредим на поверения ни православен народ, нито на вярата му, нито на сигурността му! Нека по примера на нашия Господ да приемем бягащите от днешните "разбойници", които ги пребиват и убиват по техните земи, и да ги приемем като ближни, да им сторим милост и така изпълним закона Христов! Амин! --------------- *Доклад, прочетен от името на БПЦ-БП на международната конференция в Пирот, Сърбия, 11-14 април 2016 г., с тема: ХРИСТИЯНСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ПРОБЛЕМА С БЕЖАНЦИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА АКТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама