Няма избран директор на Националния институт по правосъдието
При представянето на концепцията си Драгомир Йорданов заяви, че е започнал дейността си по обучението на магистратите преди 17 г. и затова за него това е значима кауза. Той подчерта, че България се е издигнала на второ място в ЕС (само след Германия) по брой участващи в обучения, както и че е сред първите места по осигуряване на дистанционно обучение. Йорданов изтъкна също, че за него цел е да се осигури поне по едно обучение годишно за всеки магистрат. Той заяви, че предоставеният бюджет от 10 млн. лв. европейски средства ще бъде добре вложен и управляван, ако той бъде преизбран за поста.
В концепцията си Антон Станков пък се застъпи за идеята да бъде осигурявано допълнително обучение на магистрати с множество отменени актове без към тях да се подхожда със “съдебно високомерие”. Той отбеляза, че младшите магистрати би трябвало да бъдат обучавани от второинстанционни съдии и прокурори, тъй като те по-добре можели да посочат и анализират грешките в практиката. “Ако получа вашето доверие всичко от концепцията ми ще бъде обрамчено със срокове. Имам амбицията и усещам вдъхновение за този пост”, заяви в заключение Станков и изрази “искреното си желание за съдебна реформа”.
След представянето на двете кандидатури представляващият Управителния съвет към НИП Лозан Панов заяви, че и обсъжданията, и гласуването трябва да продължат публично – пред всички присъстващи. Това предизвика гневна реплика от страна на главния прокурор, който обяви действието на Панов като “жест на сдържан популизъм”. Според Цацаров коректността изисквала предварително членовете да го обсъдят и да изготвят вътрешни правила, но побърза да допълни, че той нямало какво да крие при избора на своя фаворит. Тогава министър Захариева се намеси, за да охлади страстите, като заяви, че откритите избор и аргументация се правят с цел по-голяма публичност и прозрачност.
Тримата, гласували за Драгомир Йорданов (Панов, Захариева и Пенов) отчетоха големият ръст от 40% в броя на участниците в обученията на НИП, както и че това е единствената институция, получавала похвали в докладите на ЕК. Освен това бе изтъкнат и факта, че при проверки не са били установени нарушения при обществени поръчки. Останалите четирима членове на Управителния съвет на НИП (Цацаров, Колев, Кузманова и Петкова) дадоха дорието си на Станков, тъй като предлагал “различен поглед към бъдещето”.
По време на аргументацията за избора си Светла Петкова заяви, че концепцията на Йорданов, който е директор на института от 2011 г., е била изготвена на отчетен принцип. Като основен проблем тя изтъкна и ситуацията с наличния сграден фонд на института, тъй като липсвало кафене, където магистратите да си почиват. “Знам че това са битовизъм, но е важно”, заключи Петкова.
Председателят на ВАС Георги Колев заяви, че и двамата кандидати са безспорни професионалисти, но концепцията на Йорданов представлявала отчет на предишни практики без особени иновации и поглед в бъдещето докато тази на Станков била по-конкретна. “Именно това е разликата в концепциите”, заяви Колев.
Последва изказване на Цацаров, който заяви, че според него сградната база, както и обучението би трябвало да бъдат изградени на друг принцип и се обяви за налагането на кампусен модел и подчертана практическата насоченост на обученията. Той се аргументира, че по този начин щяла да се формират професионални общнст и мислене, както и усешане за институционалност. В избора си Цацаров подкрепи Станков, тъй като в концепцията му той съзрял две основни нишки – идеи за практически ориентирани обучения и нов подход към управлението на бюджета на НИП. В заключение главният прокурор заяви, че днешното представяне на неговия фаворит било по-слабо отколкото на конкурента му, но отдаде това на оправдано притеснение.
Мария Кузманова също изрази мнение, че концепцията на Йорданов била своеобразен отчет за свършеното през първия му мандат и бъдещите цели пред института били слабо засегнати. Тя допълни, че харесала конкретните идеи на Станков за създаване на научно-изследователски център и развитието на базата и в частност на библиотеката и му гласува доветието си.
След нея думата взе проф. Пенов, който и репликира, като изтъкна, че в концепцията на Йорданов конкретните цели за развитие на НИП били изложени в 5 страници. Той бе на мнение, че досегашният директор на института е заложил на осъществими промени относно подобряването на качеството на обучението и възможността за бъдеща реализация.
Последен думата взе председателят на ВКС Лозан Панов, който подчерта, че при ръковоството на Йорданов с 40% са се увеличили обученията за последните 5 г., което е показател, че НИП се е развивал като обучаваща институция. Той допълни, че „НИП е отворена институция към сътрудничество с европейски и международни обучаващи организации” и изрази мнение, че въпреки оскъдния бюджет досегашният директор на института се справял много добре и му гласува доверието си.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар